Църквата в местността „Селник“ (на 4 км североизточно от с. Таваличево) се е намирала някъде в близост до центъра на заличеното село Селник, в близост до Митрина чешма.

Днес от този старинен храм няма видими следи, поради което не можа да се намери точното му местонахождение. Серафим Пеев споменава в книгата си „Таваличево“, че „по предание на Стоимен Ат. Пармаков на източния склон на долината били разкрити основи на християнска църква, които впоследствие били разрушени и камъните взети и използвани за строеж.“ Това е единственото сведение за съществуването на църквата. От него се разбира, че в края на XIX в. все още е имало нещо от старината. За времето на нейното изграждане и разрушаване може само да се гадае. Но имайки се предвид, че село Селник е възникнало върху основите на антично селище, може да се предположи, църквата му да е била изградена върху по-стара такава, раннохристиянска.  От османските данъчни списъци на джелепкешаните (оцевъдите) от 1576 г. се знае, че в XVI в. с. Селник вече е съществувало. От един свитък на местен турчин-чифликчия Шариф бей, в който са записани задълженията на 15 души от с. Селник, всичките българи – християни, разбираме, че селото е просъществувало докъм  XIX в. Може би селничката църква е била разорена през смутните кърджалийски времена от края на XVIII – началото XIX в., когато пълновластен господар по тези места е бил кърджалията Сюлейман Карагалията. И след това хората от селото да са ползвали черквата на близкия Кознички или Тавалички манастир, както и таваличката църква „Св Петка“. А на християнските празници са ходили на служба, вероятно на оброчището „Св. Богородица“ (на пътя за Таваличкия манастир), на оброчището „Св. Дух“ (Соборището) и оброчището „Св. Тодор“ в м. „Тръсеница“. С последното е свързана и една легенда, която обяснява унищожаването на с. Селник. Според нея, на събора, на който ставали конни надбягвания и големи веселби, братовия син на Карагалията – Абдураман, които имал чифлик в с. Горна Козница и владеел земи из околността, хвърлил око на най-личната и хубава мома от Селник – Митра. Дълго време разгулният турчин дебнел девойката, докато не я види по време на празничното хоро в селото, на Гергьовден. Тогава той се опитал да я отвлече, но честната Митра, която била сгодена за местния Дано, се съпротивила и му плюла на лицето. Това озверило Абдураман, извадил нож и убил девойката. По-късно селяните направили чешма на извора в центъра на Селник и я нарекли на името на убитата мома – Митрина чешма. След тази злощастна случка, годеникът на Митра Дано отмъстил и убил Абдураман, от което пък последвало наказание от турска страна. Цялото село било опожарено и опустошено, а неуспелите да избягат жители били избити. По натам легендата продължава, че част от изселилите се селничани основали село в Царевоселки Пиянец, което нарекли със същото име – Селник. В действителност, такова село съществува, и днес. Съпоставяйки случките от легендата и историческите събития, се установява, че те до голяма степен се припокриват.
За това, каква е била съдбата на църквата в с. Селник, с положителност би могло да се установи само след провеждането на археологически проучвания, каквито до сега не са правени в местността (изключение правят иманярските разкопки). Наш дълг е това да се свърши, в противен случай ще бъде много жалко.....


Източници:
1. Пеев, Серафим - Таваличево, София, изд. ОФ, 1985 г.
2. Перянски, Бойко - Чест и пепел – Реалности и предание за село Селник, 2012 г.